През шестнадесети век, когато съвременната ни Северна Европа и Америка все още бяха далеч от модерните си очертания, срещаме две различни, но в същото време сходни култури – Саамите от северна Швеция и Финландия и Шоуните от долината на Огайо. Въпреки различията в начина им на живот – първите като номади, занимаващи се с еленовъдство и лов, а вторите като земеделци, организирани в конфедерация, – те се оказват обединени от една обща съдба, свързана с колониалните сили, които ги заобикаляха.

През шестнадесети век, когато съвременната ни Северна Европа и Америка все още бяха далеч от модерните си очертания, срещаме две различни, но в същото време сходни култури – Саамите от северна Швеция и Финландия и Шоуните от долината на Огайо. Въпреки различията в начина им на живот – първите като номади, занимаващи се с еленовъдство и лов, а вторите като земеделци, организирани в конфедерация, – те се оказват обединени от една обща съдба, свързана с колониалните сили, които ги заобикаляха.

Антрополозите и историци като Sami Lakomaki, Ritva Kylli и Timo Ylimaunu обръщат внимание на важен аспект: ролята на алкохола в отношенията между коренните народи и колонизаторите. В двата региона, колониалните държави използват алкохол като инструмент за контрол и влияние. На Саамите им е предоставян шведски и финландски алкохол в замяна на кожи и други стоки, а на Шоуните – карибски ром в замяна на кожи и месо. Въпреки това, и двете групи започват да използват алкохола в социални и ритуални контексти – като средство за общуване, празнуване и церемонии.

Това, което е особено интересно, е различното възприятие на тези народи за своята връзка с външните сили. Британците са описвали краля като баща на Северна Америка, като символ на зависимост и лоялност, докато Шоуните са пренареждали тази метафора, сравнявайки ром с майчиното мляко, което трябва да бъде изобилно за тях. В 1795 година, двама Шоуни лидери твърдят, че кралят трябва да бъде с “пълни гърди” с мляко за техния народ – символ на тяхното желание за по-справедливо и уважително отношение.

Обаче, борбата с алкохола не е била едностранна. Въпреки че някои шведски лидери започват да настояват за регулации, за да предпазят Саамите от вредите на алкохола, много от тях се обръщат към по-свободна търговия, пресичайки границите до Норвегия. Шоуните от своя страна, първи започват да настояват за контрол върху разпространението на алкохола, като виждат в него източник на насилие и измама.

Колониалните власти, особено британските, често се възприемат като противоречиви – от една страна, те искат да контролират продажбата на алкохол, от друга, обявяват, че е практически невъзможно да го направят. Това отразява един дълбок разрив в разбирането за суверенитета на тези народи – те са част от “собствената територия” на колонизаторите, но не са напълно под тяхна юрисдикция.

Този анализ показва не само борбата с алкохола, но и по-големите идеи за културна идентичност, власт и оцеляване. В крайна сметка, колонизаторите се стремят да ги асимилират или да ги държат на разстояние – като използват алкохола като оръжие или като символ на власт. За коренните народи, обаче, алкохолът остава и средство за съхраняване на традициите, за изразяване на съпротива и за изграждане на нови форми на социална комуникация.

Това е една история за сблъсък на култури, за борба за самостоятелност и за опитите да се запази самобитността в лицето на външна намеса. Всяка една от тези групи, независимо от различията, показва, че дори в трудни времена, хората намират начини да устоят и да изразят своята идентичност.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.